0042: Фирмена култура в управлението.

Една от ключовите характеристики на еволюцията на мениджмънта в края на ХХ-ти век е нарастващото внимание към ориентираната към знанията фирмена култура. Под фирмена култура разбираме „специфичен начин на развитие на взаимоотношенията и взаимодействията в една организация, представени от системата на общовъзприети норми на поведение и действие както във вътрешноорганизационен план, така и по отношение на външната среда". При такава култура, центърът на вниманието е върху познанието като основно средство за растеж.

  

Фотоизточник: images.google

Това преместване на фокуса е резултат на множеството недостатъци на класическите подходи в мениджмънта в условията на съвременната глобализирана, динамична и неопределена бизнес среда. През 80-те години започва да се осъзнава, че самообучението вероятно е ключовият фактор за трайно развитие на бизнес организациите и за постигане на трайно конкурентно предимство. Днес това схващане намира почва не само в средите на теоретиците на стратегическия мениджмънт, но и сред голяма част от предприемачите и индустриалците. Практиката показва, че в наши дни все повече бизнес организации се стремят да се самообучават в хода на дейността си, за да могат да постигат винаги ясни визия и мисия.
Том Питърс и Робърт Уотърман в книгата си „В търсене на съвършенство във фирмената култура", твърдят, че не съществува една „правилна култура", т.е. някакъв определен комплект от характеристики, който, ако развиваме, ще получим нужната организационна култура. Но въпреки едно такова мнение, което предупреждава за относителността на всяко едно ценностно разбиране, навярно може да се каже следното:
Фирмената култура не може да бъде описвана чрез някакви твърди и нединамични термини и вкарвана в „закостенели" правила и негъвкави схеми. Всяка от горните характеристики съществува в множество степени на обогатяване от равнище на слабо присъствие до равнище на изключително силно присъствие. Оттук идва и разбирането за т.нар. силна и слаба култура.
Под силна организационна култура разбираме такава, при която клю¬човите ценности присъстват по един активен начин сред мнозинството от сътрудниците на организацията. Съответно там, където тези ценности не се разграничават от мнозинството сътрудници на организацията, може да говорим за слаба култура. Съществува и антикултура, т.е. присъствие на ключови ценности с обратен знак, например вместо управленска поддръжка осъществяване на управленско противодействие и т.н. Организации, където възникват елементи на антикултура в условията на силна конкурентна среда, са обречени или на загиване, или на оцеляване с минимален шанс за развитие.
Там, където съществува силна култура, нараства постоянството в поведението на сътрудниците. В този смисъл изчезва необходимостта от много писани правила и процедури, т.е. силната култура се явява като заместител на формализацията. Накратко казано, там, където има силна култура, тя действа като самостоятелен фактор за мотивация и повишаване на равнището на ефективност на организацията.
-------------------------------------------------
© 2009 - 2010 Димиmъp Lаmbоv, All rights reserved!